Баща и син пуснаха дълги коси, после ги отрязаха, за да ги дарят на онкоболни
Искахме да им помогнем да се чувстват като всички хора, споделят Цветан и Самуил Веселинови от Враца
Седмокласникът срещнал недоумение от съучениците си и поради обиди и заплахи се наложило да се реалокира в друго учебно заведение
Уважение към другия, обич и съпричастност са идеите на фамилията
Баща и наследник от Враца провокираха същински възторг в обществените мрежи неотдавна, като демонстрираха по какъв начин във фризьорски салон отрязват дългите им коси и те ги подаряват за изработката на перуки на онкоболните у нас. Цветан Веселинов и синът му Самуил взели решението преди две години. Благотворителна асоциация им връчи благодарствени адреси.
“Реших да си пусна дълга коса и след това да я даря на някоя фондация на онкоболните, откакто видях по какъв начин наподобява моя позната след дълга химиотерапия - от тогавашната ѝ луксозна коса не беше останало нищо. Това ме трогна толкоз, че незабавно взех решение какво ще направя. После видях и други хора в нейното положение и това затвърди решението ми. Исках да дам образец и на други да оказват помощ на онкоболните да се усещат като всички хора ”, споделя Цветан.
Когато Цецо, който е търговски представител на известна компания, споделя решението си със брачната половинка, сина си и двете си дъщери, тогавашният петокласник Самуил незабавно взема решение да поддържа татко си и също не помни за постоянните пострижки.
“Знам за проблемите на хората, заболели от рак. Като множеството хора ние нямаме медицински благоприятни условия да спрем заболяването, само че можем да им помогнем по различен метод. Затова се причислих към концепцията на баща ”, споделя Самуил.
Малцина от околните до фамилията обаче знаят, че дарението на седмокласника безусловно е изстрадано. Момчето среща недоумение от съучениците си. Особено от момчетата. Те му се подиграват непрекъснато, наричат го обратен
Отправят към него даже закани, изключително когато връзва към този момент дългата коса на опашка, с цел да не му пречи в час.
“Бях обяснил на всички за какво ми е дългата коса, някои учители също бяха разказали на съучениците ми за самодейността, само че ми беше болно и тъжно, че не срещнах схващане ”, споделя с горест Самуил.
Когато подигравките и заканите към него прерастват във физическа експанзия, родителите му вземат нещата в свои ръце и реалокират травмираното момче в друго учебно заведение.
“Това стана, откакто бяха дърпали бати за косата, а едно момче го беше блъснало доста мощно в корема ”, прецизира сестрата на Самуил, второкласничка Елица. По-малката Цвета удостоверява с кимане.
В новото учебно заведение подигравките и заканите пък се заменят от цялостно равнодушие от страна на връстниците му към неговата самодейност, за която той споделя. “Все отново, откакто стана известно за дарението, някои съученици и двама учители ме поздравиха за постъпката ми ”, въздиша Самуил.
Майката на момчето работи от години във Враца като психолог в разнообразни институции, написа разкази и към този момент има няколко издадени книги. Тя е потресена от държанието на огромна част от връстниците на сина си.
“Някъде в прехода изгубихме очевидно доста от полезностите си, които ни вършат положителни и общественополезни хора. А когато липсват същински полезности, се раждат експанзията и завистта ”, споделя Гергана Веселинова.
Споделя, че за нейното семейство запазването на тези изконни полезности - почитание към другите и взаимопомощта сред хората, са най-важното, което би трябвало да предадат на децата си.
Близостта с природата и по-спокойният живот отвън градската шумотевица очевидно са приоритет за семейство Веселинови. Гергана и Цветан са от Враца и са израснали в града, само че за децата си желаят по-различна фамилна атмосфера. Затова преди време си купуват къща в близкото село Моравица и вършат от нея същинския си дом. Там децата имат необятен двор и могат да играят на воля и чист въздух, споделят родителите.
Цецо, чието занимание е самичък да майстори мебели за фамилията и за другари, си прави в селската къща същинска работилница. Страстта му да твори и разнообразни дървени фигури и композиции го прави и член на задругата на майсторите във Враца. Споделя, че участието му носи повече задоволство от главната му специалност.
Заради благородната си постъпка Цветан и Самуил Веселинови получиха и премията “Вестител ” от община Враца. Тя постоянно се връчва на жители и организации, взели участие в значими публични дела.
Седмокласникът срещнал недоумение от съучениците си и поради обиди и заплахи се наложило да се реалокира в друго учебно заведение
Уважение към другия, обич и съпричастност са идеите на фамилията
Баща и наследник от Враца провокираха същински възторг в обществените мрежи неотдавна, като демонстрираха по какъв начин във фризьорски салон отрязват дългите им коси и те ги подаряват за изработката на перуки на онкоболните у нас. Цветан Веселинов и синът му Самуил взели решението преди две години. Благотворителна асоциация им връчи благодарствени адреси.
“Реших да си пусна дълга коса и след това да я даря на някоя фондация на онкоболните, откакто видях по какъв начин наподобява моя позната след дълга химиотерапия - от тогавашната ѝ луксозна коса не беше останало нищо. Това ме трогна толкоз, че незабавно взех решение какво ще направя. После видях и други хора в нейното положение и това затвърди решението ми. Исках да дам образец и на други да оказват помощ на онкоболните да се усещат като всички хора ”, споделя Цветан.
Когато Цецо, който е търговски представител на известна компания, споделя решението си със брачната половинка, сина си и двете си дъщери, тогавашният петокласник Самуил незабавно взема решение да поддържа татко си и също не помни за постоянните пострижки.
“Знам за проблемите на хората, заболели от рак. Като множеството хора ние нямаме медицински благоприятни условия да спрем заболяването, само че можем да им помогнем по различен метод. Затова се причислих към концепцията на баща ”, споделя Самуил.
Малцина от околните до фамилията обаче знаят, че дарението на седмокласника безусловно е изстрадано. Момчето среща недоумение от съучениците си. Особено от момчетата. Те му се подиграват непрекъснато, наричат го обратен
Отправят към него даже закани, изключително когато връзва към този момент дългата коса на опашка, с цел да не му пречи в час.
“Бях обяснил на всички за какво ми е дългата коса, някои учители също бяха разказали на съучениците ми за самодейността, само че ми беше болно и тъжно, че не срещнах схващане ”, споделя с горест Самуил.
Когато подигравките и заканите към него прерастват във физическа експанзия, родителите му вземат нещата в свои ръце и реалокират травмираното момче в друго учебно заведение.
“Това стана, откакто бяха дърпали бати за косата, а едно момче го беше блъснало доста мощно в корема ”, прецизира сестрата на Самуил, второкласничка Елица. По-малката Цвета удостоверява с кимане.
В новото учебно заведение подигравките и заканите пък се заменят от цялостно равнодушие от страна на връстниците му към неговата самодейност, за която той споделя. “Все отново, откакто стана известно за дарението, някои съученици и двама учители ме поздравиха за постъпката ми ”, въздиша Самуил.
Майката на момчето работи от години във Враца като психолог в разнообразни институции, написа разкази и към този момент има няколко издадени книги. Тя е потресена от държанието на огромна част от връстниците на сина си.
“Някъде в прехода изгубихме очевидно доста от полезностите си, които ни вършат положителни и общественополезни хора. А когато липсват същински полезности, се раждат експанзията и завистта ”, споделя Гергана Веселинова.
Споделя, че за нейното семейство запазването на тези изконни полезности - почитание към другите и взаимопомощта сред хората, са най-важното, което би трябвало да предадат на децата си.
Близостта с природата и по-спокойният живот отвън градската шумотевица очевидно са приоритет за семейство Веселинови. Гергана и Цветан са от Враца и са израснали в града, само че за децата си желаят по-различна фамилна атмосфера. Затова преди време си купуват къща в близкото село Моравица и вършат от нея същинския си дом. Там децата имат необятен двор и могат да играят на воля и чист въздух, споделят родителите.
Цецо, чието занимание е самичък да майстори мебели за фамилията и за другари, си прави в селската къща същинска работилница. Страстта му да твори и разнообразни дървени фигури и композиции го прави и член на задругата на майсторите във Враца. Споделя, че участието му носи повече задоволство от главната му специалност.
Заради благородната си постъпка Цветан и Самуил Веселинови получиха и премията “Вестител ” от община Враца. Тя постоянно се връчва на жители и организации, взели участие в значими публични дела.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ